Управление на оценката на заплахата
Интернет се използва в целия свят за най-различни цели. Проблем възниква тогава, когато той се превръща в средство за злоупотреба, а жертвите са най-често млади хора, които са много уязвими, изложени на опасност и подценяват риска, свързан със заплахите и злонамереното поведение. Жертвите отказват лична и професионална помощ, защото не приемат сериозно опасността при подобни заплахи. Подрастващите избягват да споделят с възрастни какво се случва в интернет или в общуването им чрез мобилните телефони, защото са травмирани емоционално, считат, че са виновни за случващото се, страхуват се от отмъщение или че ще бъде ограничен достъпът им до интернет и ползването на мобилен телефон.
Учениците и младите хора като цяло не могат да разграничат кое поведение би могло да нанесе сериозни вреди или крие висока степен на опасност.
Жертвите на такова поведение обикновено не подават оплакване в полицията и не споделят с възрастни, тъй като самите те са замесени, като са отвърнали на агресията. Биха споделили само ако знаят, че в училище има някой, който без да ги критикува, би могъл да се справи със ситуацията. Това може да бъде педагогически съветник или дори съученик, с когато да споделят и който евентуално да отнесе по-сериозните случаи към възрастните.
Поради тези причини проектът има за цел да се занимае не толкова с изучаването на това явление, което в наши дни е доста добре познато и изследвано в САЩ, Канада и Западна Европа, а по-скоро да се насочи вниманието към проблема в другите европейски държави (Средиземноморието и Източна Европа) и да се разработи, утвърди и разпространи метод - инструмент, с чиято помощ младите хора сами да оценяват риска и да предприемат действия, за да се предпазят или да потърсят помощ от други хора за овладяване на рисковите ситуации.
Оценката на риска в сравнение с оценката на риска от появата на рецидив взема предвид дали дадена заплаха е сериозна и реална или не е от гледна точка на това дали ученикът, публикувал заплаха за извършване на акт на насилие (заплаха да нарани някого, да публикува материали със сексуално съдържание, да изпълни отправени закани), действително ще го направи. Оценката на заплахата се ръководи от няколко работни принципа и се основава на ключови въпроси, на които се търси отговор, когато се преценява доколко дадено лице представлява заплаха от гледна точка на вероятността да извърши реално злодеянията, с които заплашва жертвата (Reddy et al., 2001).
Подходът за оценка на риска е разработен и се прилага главно за тежки случаи на насилие в учебна или работна среда (напр. престрелки в училищни сгради, поставяне и взривяване на бомби), но целта на този проект е да го използваме за всички форми на тормоз, които се проявяват във виртуалния свят.
Учениците и младите хора като цяло не могат да разграничат кое поведение би могло да нанесе сериозни вреди или крие висока степен на опасност.
Жертвите на такова поведение обикновено не подават оплакване в полицията и не споделят с възрастни, тъй като самите те са замесени, като са отвърнали на агресията. Биха споделили само ако знаят, че в училище има някой, който без да ги критикува, би могъл да се справи със ситуацията. Това може да бъде педагогически съветник или дори съученик, с когато да споделят и който евентуално да отнесе по-сериозните случаи към възрастните.
Поради тези причини проектът има за цел да се занимае не толкова с изучаването на това явление, което в наши дни е доста добре познато и изследвано в САЩ, Канада и Западна Европа, а по-скоро да се насочи вниманието към проблема в другите европейски държави (Средиземноморието и Източна Европа) и да се разработи, утвърди и разпространи метод - инструмент, с чиято помощ младите хора сами да оценяват риска и да предприемат действия, за да се предпазят или да потърсят помощ от други хора за овладяване на рисковите ситуации.
Оценката на риска в сравнение с оценката на риска от появата на рецидив взема предвид дали дадена заплаха е сериозна и реална или не е от гледна точка на това дали ученикът, публикувал заплаха за извършване на акт на насилие (заплаха да нарани някого, да публикува материали със сексуално съдържание, да изпълни отправени закани), действително ще го направи. Оценката на заплахата се ръководи от няколко работни принципа и се основава на ключови въпроси, на които се търси отговор, когато се преценява доколко дадено лице представлява заплаха от гледна точка на вероятността да извърши реално злодеянията, с които заплашва жертвата (Reddy et al., 2001).
Подходът за оценка на риска е разработен и се прилага главно за тежки случаи на насилие в учебна или работна среда (напр. престрелки в училищни сгради, поставяне и взривяване на бомби), но целта на този проект е да го използваме за всички форми на тормоз, които се проявяват във виртуалния свят.